........ отворих очи и видях една усмивка. Беше много красива усмивка. Отворих очи и видях две прекрасни очи да ме гледат.Бяха много красиви очи. Две очи и една усмивка. Щастлив съм. Някой ме обича някъде. Къде съм ? Кой ме обича ? На кого са тези очи и тази красива усмивка. Идвам от мъглата. Там времето беше спряло за мен. Здравей - ми казва някой. Здравей - казвам аз. Но чули ме не знам. И пак потъвам в сън безкраен и чисто е моето сърце.Чисти са и моите мисли.Чиста е и моята съдба. Готов ли си ? Не мисля. Не съм. Тишина и топлина, вече е тихо и безкрайно топло.Харесвам това усещане. И беше ден обикновен, като всички дни. Нищо по-различно. Но важен ден за мен. Усещам нейната милувка по моето лице. Коя е аз не знам. Някоя без име, без лице. Само две очи и красивата усмивка.Не я познавам. Коя е тя? Една жена без име и лице, една жена която и да е...
Животът е кратък. Една минута само. След нея вече ни няма. Или ни има. Не знам. Сега е весело, след малко тъжно . Една минута само. Научих си урока, след битки безкрай , след много ярост и омраза.... научих си урока по оня труден начин по който не може да не разбереш.Предаден вече е и аз го взех, сега остава да живея по тези правила. Но колко трудни са те.
Няма коментари:
Публикуване на коментар