Среща с непозната

Зззззззззззззз, мммм, зззззззззз, ммм, звук познат до болка.Толкова е тихо в гората днес. Може би защото е работен, няма никой или аз съм навлязъл пак дълбоко в нея.Зззззззззззз пак чувам този звук, звук който ме прави различен. Продължавам да вървя по пътеката. Чувам само моите стъпки, преди вървях по-леко но с годините тежестта си казва думата.Няма птички, няма нищо и вятър няма даже. Тихо е. Харесвам тишината на гората. Продължавам да вървя. Стъпка по стъпка, метър след метър и все по-навътре.Харесва ми да вървя през гората, да бъда далеч от хората, от телефоните и от проблемите, харесва ми да бъда сам в нея.Само аз и никой друг. Сам със себе си.Така усещам красивия аромат на боровата гора.Този миг е само за мен , за никой друг.Само за мен. Не мисля.Главата ми е чиста от мисли, добри или лоши....... и тогава я видях.Стоеше пред мен и ме гледаше.Красива и нежна.Имаше невероятни очи .... дълбоки и нежни, жестоки и безчувствени.Бавно се приближи към мен. Страхувах се. Но не и тя. Красива беше и го знаеше, силна беше и го знаеше. Стоях безмълвен и уплашен.Бяха прекалено далеко от колата, нямах шанс да го направя.Разбрах - неин съм.Тя ме искаше и щеше да ме получи.Приближи се още, затворих очи. Не виждах, не я чувах само я усещах на см от лицето ми. И тогава усетих нежното докосване. Изпитах страх, ужас...... но тя ме докосна по устните леко и нежно.Докосването беше невероятно , нямаше я вече болката, нямаше го и страха. Край това беше. И бавно протекоха сълзи, помислих си от страх, но не беше от това.Докосна за сетен път, дарявайки ми много обич, тя знаеше кой съм аз, и аз знаех коя е тя. Но не се познавахме, това беше случайна среща.Усетих нежната целувка по моите устни и в този кратък миг се влюбих аз във нея. Но тя ...... просто се обърна и бавно отлетя от там от където беше дошла.Зззззззззззз и все по-тих ставаше звукът на нейните крила.И сбогом даже не ми каза, но радвам, че пише тез слова сега. Обича ме или не, не знам.Какво е това любовта .....