Размисли ...

Тази нощ много мислих. Какво е да бъдеш ръководител на клуб, организация.Ти да бъдеш човека който решава съдбата на другите, ти определяш техния път, контролираш техните мисли, чувства, усещания ....... странно е.Не можах да си отговоря на собствените въпроси, не знаех кое е правилно, кое не .А ако грешах, ако допусках грешка и не бях прав, ако просто съм се заблуждавал и всяко нещо което съм виждал е било просто случайна и неволна грешка.Продължавах да мисля, беше някъде около 3 през нощта.Но мислите не ми даваха покой, усещах всяка мисъл как се промъква и когато я премахна на нейно място идват още пет.Усещането беше много странно, болеше ме главата и влязох в банята, пуснах душът и се изля вода, гореща както аз обичам , много вода , удряше в очите и се разливаше по мен.Изтичаше в канала и с нея заедно изтичаха мътни мисли от моята глава.Съмненията намаляха.Изчезнаха някъде към 6 сутринта и водата се лееше и миеше очите ми.И си спомних преди много време имах един приятел който днес не е сред нас, той казваше „Никога не го оставяйте без мисли в главата, полудява и си търси сам” Приятел ми беше, после не.Умря, макар да исках аз да му помогна, опитвах се, но не успях.Не му простих и до гробът му не стигнах.Защо ли? Никога не му простих, а някога бяхме заедно, вярвахме в една идея, в една любов, имахме мечти, искахме да бъдем силни, да бъдем славни.Но той умря.И живота го забрави.И спомен ми остави завинаги той, не помня думите но помня като снимка тримата , той , Боряна и Мариа. Говореха и му даваха надежда а аз безмълвно от страни стоях и гледах този миг, но нямах сили да простя, а толкова исках, толкова исках да му дам и моята ръка..... И водата течеше, плискаше по моето тяло и струйките се стичаха. Защооооо ? Преди 18 год. той направи грешка и аз не го защитих, а можех.Оставих го да се бори сам.Пое по не правилен път и аз не му помогнах.Водата продължаваше да се плиска през мен.Спомних си мигът който промени моя живот, онази минута само която ме накара да повярвам в доброто начало на хората, минутата която ме направи по-различен не по-добър.Минутата без живот.И после болката от идващия живот, взривът на дробовете от жадуваната глътка въздух.Усещах че съм жив и не.Но вече знаех колко струва един живот, един човек, една усмивка, една милувка и няма нищо по - важно от това.
Да бъдеш ръководител е призвание.Да бъдеш избран е чест.Никога не трябва да забравяш, че ти работиш за хората а не те за теб. И ако някой ден имаш и малко съмнение, спираш, замисляш се, пускаш водата и избираш накъде.Ти си човекът който защитава, бори се, и когато другите нямат сили да продължат ти продължаваш.Вървиш напред и ако някой иска да те спре, не, не спирай.Продължи.Ти вървиш пред хората, не за да ги водиш а за да ги пазиш.От други, от тях, от себе си дори.И ако трябва да изгориш го направи , не тлей като умиращ въглен.Изгори като факел през нощта.